Не съм Освалдо Риос, със самосвала рия,
И търся да открия по дъното магия,
Мария-Хуанита събуди в мен бандита
Душата ми не пита понеже е напита
Трета маргарита, и близо до фалита
Тя ми е навита сърцето и залита
Моята Касандра, балкона и е мандра
Начервена и прочие, а аз съм арестанта
За тебе бих се бил, за тебе бих и пил
За тебе бих откраднал и за тебе бих дарил
За тебе бих се бил, за тебе бих и пил,
За тебе бих откраднал и за тебе бих дарил.
От Рио Де Жанейро до Венецуала,
От толкова текила няма светлина в тунела
Може да съм Хулио, ако не ти е дърт,
Или пък Енрике, ако искаш да е твърд,
Във мойта хасиенда, ще бъда домакин – да!
Искам само ти да бъдеш мойта Розалинда!
Какво не ти харесва – усещам твойта аура!
Нека да играем на робинята Изаура!
За тебе бих се бил, за тебе бих и пил,
За тебе бих откраднал и за тебе бих дарил,
За тебе бих се бил, за тебе бих и пил,
За тебе бих откраднал и за тебе бих дарил.
Теленовела, Бразилия – Фавела,
Оплете ме в косите си, оплете ме в дантела,
На поетесата пиша и поема,
Тя на колене а аз изправен пред дилема.
Каква поредна драма, за малко да се хвана
Че ти не си оная дето гледах в телеграма.
Диего Марадона, играя за победа,
Докато аз я гледах, видях, че тя ме гледа.
За тебе бих се бил, за тебе бих и пил,
За тебе бих откраднал и за тебе бих дарил.
Вашият коментар